Бюст-паметник на Иларион Драгостинов - с. Арбанаси

През 1852 година в село Арбанаси, Търновско, се ражда Иларион Драгостинов. Той е второ дете в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов, българин от Елена, който е женен за дъщерята на известния Панайот Анастасоглу. В този период гръцкото влияние в района е силно, затова от малък в дома си Иларион говори гръцки. Започва образованието си в гръцко начално училище, тъй като българско такова в селото е открито едва през 1870 г. Като дете е тих, прилежен и кротък, но проявява и голяма любознателност, както и силна склонност към учене. През 1868 г. завършва с отличие петокласното Главно мъжко училище в Търново, където усвоява отлично френски и турски, а по-късно научава и румънски, немски и италиански. Запознава се с младежи като Филип Симидов, в чийто кръг изгражда първите си патриотични убеждения. След като става свидетел на неуспешното въстание на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоките последствия от страна на турците, в него се поражда омраза към поробителя и се затвърждава силната му обич към родината и свободата. През 1868 г. заминава за Русе, където се сближава с дейците на читалище "Зора" — важно средище за просветна и революционна дейност. Вдъхновен от просветните идеи, той развива активна дейност като секретар на читалището и ръководи агитация срещу гърцизма в града. Само за една нощ младежите събарят предназначената за гръцка църква сграда. В същото време се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки собствена комисионерска къща, която поддържа връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и други български градове. Постепенно обаче изоставя успешната си търговска дейност и се посвещава изцяло на революционната кауза. През 1871 г. е сред основателите на Русенския революционен комитет заедно с Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов и Георги Икономов. За да може по-свободно да изпълнява задачите на комитета, напуска кантората си и започва работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист на железопътната гара в Русе. Неведнъж помага на съмишленици да преминат тайно Дунав. Лично пресича реката и под прикритието на служебните си задължения извършва организационна работа. Следяйки всяко съобщение по телеграфа, той незабавно уведомява комитета за всички разпореждания на турската власт. През пролетта на 1872 г. Русенският частен революционен комитет го изпраща като свой делегат на общото събрание на БРЦК в Букурещ.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви